Пътуването ми от София до Перник с БДЖ на 29-и септември се превърна в истинско приключение, достойно за филм. Както във всяка една история, приключенията започнаха още от сутринта. На Централна гара се оказа, че разписанието за влаковете от София до Перник е променено за трети път през последния месец, и композицията тръгва пак от 10.20 ч, а не от 10.00 ч. Все пак пристигането до миньорския град беше нормално, но след това...
Качих се на връщане на влака за София в 19.10 часа, който се движи само в работни дни и първото премеждие беше на жп. спирка "Драгичево". Там чакахме 20 мин. без видима причина. Все пак потеглихме и относително скоро след като се бях качил от спирка "Даскалово" се озовах на спирка "Владая". Там обаче престояхме има-няма около един час без никаква информация. Добре, че в модерния свят може да прочетеш, какво е станало. Оказа се, че по-рано някой е решил да избяга от проблемите и мизериите, като се хвърля под влака между Горна баня и Захарна фабрика, това било причината.
Междувременно аз, за първи път в живота си видях 20-годишна сексапилна кондукторка на влак, която най-старателно още от спирка "Даскалово" ни провери билетите. Не беше трудно, защото в целия влак бяхме точно 6 човека. От многобройностите разговори за чаровната кондукторка с началник-влак разбрах, че въпросното момиче се казва Петя. И тя се чудеше още на гара "Владая", какво става. Началникът се опитваше да се свърже с някаква друга Петя по телефона, но от другата страна на телефона чак след около 20 минути разбраха, от кой влак се обаждат, и какво точно искат. А ние всички искахме просто да стигнем до София.
В един момент Петя, каза, че ще ни извозват с автобуси до столицата. Това става някъде, около 20.30 часа. Вече се бяхме предвижили до Горна баня и там се седяхме във влака, но въпреки нашия напредък се появи друг проблем, нямаше ги въпросните автобуси. Все пак след 10 мин. и те се появиха и грижовната Петя, която ни държеше на топло във влака ни поведе към тях. На другия коловоз обаче имаше спрял влак и трябваше да минем през него, за да стигнем до автобусите, които маневрирайки доста трудно все пак бяха успели да застанат ви изходна позиция. С лъвски скок от около един метър от стъпалото на влака първо се приземи Петя, представям си, ако беше някоя 60-годишна кондукторка, каквито са повечето...
След това дойде и нашия ред. Вече се бяха посъбрали хора, защото се оказа, че цялото разписание е объркано и има още желаещи да стигнат някакси до София. Така в девет без десет минути през нощта от Горна Баня тръгнахме за София. Петя не се качи в автобуса, остана при началника на нашия влак, защото все пак не може да оставиш цяла композиция самотна на гарата. Аз вече доволен отпътувах за София по ритъма на песента Sex Bomb, която мощно кънтеше в автобуса. Някъде след около 40 мин. вече бях на Централна гара. От там на друг влак, но вече в метрото се добрах до Дружба 2. Там нямаше как да не посетя моя приятел - Бендата в еврофутбола. Като ме видя, че все едно са ме били с тояги, защото не е лесно да пътуваш с БДЖ, ме почерпи със студена бира - "Крадеца на ябълки". Хубава бира, ама много, след толкова дълги часове. В еврофутбола се оказа, че някакво момче щяло да става машинист на влак. Казах му само, че ще гледам да го запозная с Петя, ама онази хубавата, не другата по телефона, и си тръгвах. Стига толкова за днес с БДЖ!
Браво, добро приключение, така написано може и да не е твърде интересно, но на филм мисля, че ще е по-добре.
С обич към БДЖ и Петя! Е повечко към Петя...
д-р Николай Георгиев
Няма коментари :
Публикуване на коментар