„В земните недра на миньорския град са заровени 3000 тона сребро и 100 т злато. Съкровището може да бъде извадено след преработката на милиони тонове метални руди. Това е мое откритие в съавторство с химика доц. Емил Минев. До момента никой не обръща внимание на Пернишкия руден възел в детайли. Данните ни са прогнозни, но това не означава, че не са верни", подчерта ученият, който се е изкачил в кариерата от редови началник на мина до изследовател, признат от световната научна общност.
Решихме да проверим информацията на проф. Гергелчев. Резултатите наистина са впечатляващи. Една тройунция (31,104 грама) сребро към 11 февруари 2014 г. се търгува на световните борси за $20,19. Споменатите 3000 тона пък са равни на 96 452 242 тройунции. Т.е. най-простата сметка ни казва, че под Перник лежи сребро за 1 929 044 840 млрд. долара! Когато към изчисленията прибавим и златото, става страшно. Според проучването на тандема проф. Гергелчев - доц. Минев под града на „винкело" дремят 100 тона от жълтия метал.
Тройунцията му върви по $1285. С просто счетоводство установяваме, че в земята ни чакат 3 215 075 тройунции от жълтия метал на стойност 4 131 371 375 долара! Общата сума на имането е точно 6 060 416 215 „зелени гущера". Така легендата за митичния златен град Ел Дорадо се превръща в реалност, при това в Перник.
„Ако държавата се наеме с изваждането на ценните метали, ще излезем от кризата за една година. Проблемът е, че от години науката не е приоритет, което е голяма грешка", отсече професорът. Светилото на родната геология обясни, че под района на Перник се пресичат златен и сребърен пояс, като последният е в пъти по-голям. Наслагването им с Пернишкия сеизмогенен възел обаче пък става предпоставка за силни земетресения от седма степен по Рихтер.
„Изследването ни се потвърждава от тектонски, геофизични и геоморфологични данни и особено от геохимичната прогнозна карта на Панайотов-Кацков", навлезе в детайли професорът. По думите му е безспорно, че перспективите за разкриване на нови орудявания в Пернишкия златно-сребърно поликомпонентен възел са значителни. „Ето тук са заровени пенсиите на българите, тук е и жизненият стандарт, който заслужаваме. Вместо да отдаваме мините си на чужди концесионери при условия, които са повече от обидни, можем сами да разработим подземните си богатства, за да тръгнем напред", посъветва експертът.
Същевременно, за да успокои хората, проф. Гергелчев обясни, че едва ли може да се чака голямо земетресение в региона след последното от 2012 г. „Сравнителният анализ на пернишките трусове от 29 януари 1965 г. и следващото от 22 май 2012 г. показва, че активизацията на този земетръсен център продължава няколко месеца с постепенно понижаване активността на това огнище. Преведено на човешки език и без да навлизам в подробности с тежка научна терминология, ще кажа, че това означава, че следващият голям трус тук можем да очакваме след около 50 години. Поне ако се доверяваме на статистиката", подчерта геологът.
Проф. Гергелчев е автор на 125 научни труда по геология на полезните изкопаеми. Завършил е Минния институт в Днепропетровск, Украйна. Защитил е редовна аспирантура в Минната академия на Санкт Петербург. Работил е като геолог, началник на рудник и главен геолог в ГОРУБСО - Кърджали. Бил е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Научноизследователския институт по полезни изкопаеми. Той е един от ръководителите на националната програма за проучване на златните ресурси на България и на регионални програми за проучване на злато и сребро в Източните Родопи и Западен Балкан.
Картата на златните залежи в Перник
Няма коментари :
Публикуване на коментар