Напуснах Общинския съвет на 14 март 2014 г. Обмислях го повече от година, след като ми стана ясно, че в този си мандат Общински съвет – Перник по никакъв начин не би могъл да изпълни функцията си на върховен и единствен орган на местното самоуправление, какъвто му е възложено да бъде с Конституцията на Република България.
Вечният ми оптимизъм и фактът, че сред колегите ми - съветници има все пак честни хора и професионалисти, ме възпираха досега и оставяха някаква надежда. Отговорността, която нося пред избирателите - също.
Но през последната година се случиха много неприемливи неща, бяха взети решения, които категорично затвърдиха посоката и стила на работа на Общинския съвет - решения, с които повече не желая да се идентифицирам.
Всеки от нас има праг на погнуса. Моят беше преминат с многократно прегласуваното решение за възнагражденията на общинските съветници. Досега не изразих публичната си позиция, защото считах, че разговорите трябва да се водят между нас, съветниците, и се опитвах да провокирам такива. И няма как да пригласям на хора, които с иначе „високия“ си морал пред медиите, са първи при получаване на облаги от позицията си!
С решението трябваше да се осигури адекватно на разходите възнаграждение на всеки съветник, съобразено с възможностите на бюджета. Трябваше да се съобразим и с недоверието, което хората изпитват към политиците – доверие не се гради със скандали и високи заплати. Трябваше да отчетем факта, че голяма част от избирателите ни не са запознати с работата на общинския съвет като институция. Преди това решение, трябваше да обсъдим много други проблеми, свързани с условията на работа, прозрачността и общата ни ефективност. Това не се случи, и не очаквам да се случи до края на мандата. Това вече не е кауза...
И в двата ми мандата на общински съветник, за мен възнаграждението не е било мотивация, при все трудностите, които съм имала в личен план. И след като не мога да променям нещата „от вътре“, ще продължа с опитите си „от вън“. С това искам да кажа на вече бившите си колеги, че и в позицията си на редови перничанин, ще използвам знанията и информацията, които съм натрупала за седем години съветничество! Призовавам и други активни граждани - заедно да осъществяваме гражданско наблюдение и да бъдем коректив в работата на местните управници, защото явно имат остра нужда от такъв.
По аналогични причини напускам и БСП - чисто формален акт, защото на практика съм се оттеглила от активна партийна работа от доста време. В знак на протест срещу определени действия на пернишката партийна централа, повече от година не плащам членски внос, но изключване така и не последва.
Надявам се да спестя неудобството на другарите от процедурата „самоизключване“, както и да съумеем да запазим добрия тон в нашите взаимоотношения. Независимо от негативите, които носят партийната и обществената работа, БСП ми е дала и много приятели в цялата страна, много знания, които иначе не бих постигнала. Но и много житейски уроци...
Тръгвам си от политиката, защото не вярвам, че в този си вид, тя работи за подобряването на живота на хората! Не искам съветническата заплата! Не искам партийни облаги. Искам да гледам открито и честно съгражданите си в очите. И онези десетки млади хора, които през годините бяха употребени в партийната работа и захвърлени - независимо от опита, таланта и ума им.
С уважение към вас /бел.ред. журналистите/ и към перничани:
Галина Асенова
Няма коментари :
Публикуване на коментар