Кмет на Кметство или Шеф на Водопад?

Цялата сбърканост на местното самоуправление в България по достоен начин се е огледала в съществуващите 4 изборни кметства в Перник. От 1999 чак до днес. И до кога? Ако попитаме която и да е опозиция – трябва да ги има. На обратната страна на медала - властта винаги иска да ги премахне. Както стои въпроса и с децентрализацията като глобална тема – когато сме в опозиция я използваме като дъвка и я величаем.

Дойдем ли на власт – в миг забравяме колко много сме искали да бъдем демократични и да отведем власт и пари по-близо до народа. Най-показателни в това отношение бяха народните избраници от „Граждани за Европейско Развитие на България“ през 2011 г. /подкрепени от депутати от Атака/. Вместо да помислят как законово да разширят правата на кметовете, така че да има смисъл техния избор, те по сталински решиха да премахнат избираемостта на районните кметове в София, Пловдив и Варна /справка – Изборен кодекс „Фидосова“/. Не успяха единствено с премахването избора на кмет в четирите пернишки кметства – Изток, Църква, Калкас и Бела вода.

Просто защото в ранните години на „демокрацията“ някой много хитро бе внедрил правенето на избори в Перник, заобикаляйки изборното законодателство /1999 г./. В последната бурна година за промяна на изборните правила /2014/, нито БСП, нито ДПС положиха усилия да върнат избора на районен кмет. Така кодекса "Манолова" затвърди обратния процес на централизация в големите градове. За Перник пък изобщо не се сетиха. Както не се сетиха и онези, които в момента дават пресконференции и правят инициативни комитети. В интересна комбинация – БСП и Атака.

Днес Изборния кодекс казва, че „територията на общината представлява един многомандатен изборен район“. Нито едно постановление на Министерски съвет, нито един Общински съвет не са по-големи от Закона! Общинският съвет може да създава райони и кметства /при население над 100 000 души в общината/, да създава служби на общинската администрация в тях и да определя функциите им. Общинският съвет може да назначава кметове на райони /по предложение на кмета/ и да определя техните правомощия. Всъщност и по този въпрос, общинските съветници в Перник трябва пак да си отговорят на въпроса колко жители всъщност има общината. Едно е да ги броиш, когато си определяш възнаграждението. Друго е, когато трябва да създаваш районни администрации, например.

Общинският съвет в целият му състав е длъжен да познава законите на Република България. И да ги пази и отстоява. Ако ги счита за недемократични – да се опитва да ги променя така, както трябва. Но не и да си играе с незнанието и незаинтересоваността на хората – популистки и мерзки. Защото именно с тази игра развитието и на четирите кметства е спряло още преди години. Ако избрания кмет в тях е близък до големия кмет в общината, населеното място може и да получи финансиране от бюджета. Ако не е – с дни ще спи на червеното килимче пред вратата на големия кмет без никаква полза /килимчето винаги е червено/. И ще му остане само да отслужва водосвети, да пали свещи и да се моли за жителите на кметството си!

Да избираш кмет на едно от четирите кметства през есента е все едно да избираш шеф на водопад – водопада си тече, от шефа му нищо не зависи, защото онзи горе и природните стихии командват водата. И ако се чудите защо им е на БСП в Перник да правят дори инициативни комитети по въпроса – просто защото политиката им отдавна се върти единствено около паметници, цветя, подписки и референдуми. А и какъв по-добър начин да си покажат кандидатите, от това да ги направят шефове на инициативни комитети? Пардон, на Водопади!


Галина Асенова, Фейсбук