Понякога се чудя защо правя всичко

Плача...понякога се чудя защо правя всичко. Един миг спокоен нямах през цялото време докато отглеждах децата си. Цели 5 години мисля за тези, за които никой не иска да помисли...Чудесии направих, чудесии продължавам да правя, но какъв е смисъла?! Помогнеш и спасиш едно животно, а стотици други се появяват на улицата...

Направихме и приют- ентусиазирана съм, но понякога плача- с какво се захващам?! Кучетата с лопата да ги ринеш душиците- сякаш те искат да са бездомни?! Кажете ми как се оцелява....., че аз нещо губя нишката. Дарители ?! Да намерих хора, които ще помогнат - но докога и как за тях ще е видим ефекта, след като не мога да прибера всички животни?! Улиците са пълни с бездомници и то не заради мен...

Аз не съм законодател, не съм изпълнителна власт, не мога да контролирам?! Как един дарител ще ми каже утре,"прибери и това куче?!" Как да обясня, че не мога да го прибера?! Как да обясня, че когато запълниш капацитета си не е добре нито за теб, нито за кучетата...Да имала съм и фатални инциденти...Всеки, който се занимава с много кучета е имал- знае се...

Вината обаче за кой остава - за мен. А единствените, от които зависи да се реши проблема - нехаят, и не само че нехаят, но и прехвърлят вината на нас- "помярозащитниците"...Работя - всеки ден, всеки час, за да помагам- без пари....Добра съм в нещо, за което не получавам заплата, а изпива цялото ми време.

Как да насмогна като понякога нямам пари дори да стигна до Перник?! Защо заплати и пари получават тези, които са специализирани в "нищонеправене"?! Как да избереш кое да спасиш и кое -не?! Как....как......как се оцелява в България ако си милосърден и имаш сърце за нещастието на другите същества?! Как да гледам децата си?! Как ?!

Кажете ми на кой да пиша - на президента ли, на омбудсман ли, на Миро ли...на кой има смисъл да пиша, защото сме писали на всички...Как да си пълноценен в нещо, в което си добър, когато вместо да съсредоточиш силите си в това, в което си добър, хората свикнали с всичко да се оправяш и всичко да можеш те карат дори и да зидаш?! Да мога да зидам, но кога да гледам децата си?! На кой му пука?! На кой?! Как да уча френски, от което може би зависи бъдещето ми като нан стоп се занимава с кучета?!

Сънувам кучета, мисля от ранни зори до късен мрак как ...как да помогна, какво да направя и как да съм полезна. Как да съм щастлива- като подмина блъснато от кола кученце търсещо помощ?! Как да съм щастлива като прегръщам децата си, когато знам, че има същества, които няма кой да прегърне................Ох тежи...тежи...Отговорността е голяма и понякога се отчайвам- не ме съдете...Надявам се, както винаги утре да се събудя пак с нов ентусиазъм, но докога ли ще издържа?! Докога?!

Елица Енева, Фейсбук