четвъртък, 12 юни 2014 г.

Защо БСП изгуби в Перник?

Галина Асенова с болка за срива на БСП в Перник. Някои от нейните констатации са общовалидни и това обяснява защо хората загубиха своето доверие в партиите и политиците. Сред причините Асенова посочва:
Овековековечаването на председателя; „Избор“ на правилните хора; Обграждане на председателя с послушници; Преклонната възраст; Съобразяване във всичко с председателя; Грешна коалиционна политика; Има интриги, няма политики; Подмяна на вота на избирателя; Търсене на влияние чрез медиите, а не чрез реална работа с хората; Наличието на два центъра в партията.

… пиша този текст, с ясно съзнание, че най-мразени са хората, които назовават истината. Но и с твърдото разбиране, че откритата критика е задължителна част от демокрацията. Не очаквах БСП да направи откровен анализ на ситуацията, поне никой не би го направил гласно. Трудно е да се говори публично за това. Някои казват – недопустимо. Мнозинството от хората „вътре“ в БСП са гонени от криворазбраното и с години наслоявано чувство на партийна дисциплина, която дори забранява на членовете си да мислят критично. Ето защо предлагам кратък анализ, който си позволявам да направя след приключено деветгодишно активно членство. Написан с огромна болка и съжаление към това, което се случва. Текстът е изцяло свързан със състоянието на партийната организация в Перник – структура, която твърдя, че познавам. Убедена съм обаче, че това е картината в не малка част от общинските организации в страната, части от общия пъзел, наречен БСП.

Защо БСП изгуби в Перник? Десет причини:

1. Защото хората на ръководни позиции се задържат прекалено дълго на тях, изкривяват политическия модел и го превръщат в лично угоден. Това „овековечаване“, разбира се, се случва с подкрепата на националното „тясно“ ръководство и в сделка – осигурявам ти подкрепа на конгрес, отстраняваш опозицията ми на място и помагаш в кадруването. Така с два мандата преизбиране се изземва цялата власт – по редене на листи, по назначаване на кадри. И по-лошо – по подбор на членска маса, с която се гарантира легитимиране на позициите и решенията.

2. Защото за председатели на структурите в партията - младежи, жени, ветерани, се „избират“ само хора, които първо са одобрени от председателя на общинската/областна структура. А посланието към членовете за това кой трябва да бъде избран е прикрито под удобното обяснение за единодействие и „екипна“ работа. С квотното участие на тези председатели в партийните ръководни органи по места се затваря кръга на подбраните. Секторните комисии към общинския партиен съвет не работят – и техните председатели са така подбрани. Никакъв шанс за развитие на хоризонтални и вертикални структури по различен от вижданията на статуквото начин. Който, видимо от организационното състояние на пернишката партия, и от резултатите в избори, работи с обратна тяга.

3. Защото председателят по традиция се е обградил в партийните органи с две категории хора. Зависими от него и следователно послушни. И хора с общи на неговите лични интереси, следователно съгласни. Има и трети, които присъстват и чакат нещо да се оправи от само себе си. Знаят, виждат, но си казват, че нищо не зависи от тях и излишни проблеми не им трябват.А от където все пак покълва мисъл и глас, те биват мачкани или „прихващани“ към зависимите. Обученията в общинската организация са нещо пошло. На място идват добре подбрани и „правилни“ лектори, а верните хора се награждават с екскурзии до някоя обучителна точка в страната.

4. Защото назначения партиен апарат се състои от хора на преклонна възраст – физическа и духовна. Без мисъл за нови форми и интструменти на работа, но с твърдо утвърден стил на „давам ти листче, така гласувай“, работещ на всички партийни избори. Мисловни и иновативни хора там не се задържат.

5. Защото всички избрани или назначени на публични длъжности /грижливо подбрани/, трябва да се „съветват“ в мислите и действията си първо с председателя на партията. Той е и областен управител, и кмет, и шеф на общинските съветници, и сив кардинал в целия Общински съвет. И със сериозни властови позиции в структури на изпълнителната власт на местно ниво. Кметуването не му се получи за дълго. През което време обаче разигра добре няколко пасианса, не без „другарска“ помощ. Но пък формулата с общинския съвет работи „успешно“ и до днес. Групата общински съветници е групата за бързо реагиране и гласуване на председателя. Скрити под „екипната“ работа са личностите, няма ги идеите, идеалите, платформите, нито работа за общността. Никакви програми и платформи не се обсъждат, затворени са приемните, заседанията на групата се провеждат половин час преди сесия. Страхът съветниците да станат друг властови център или просто симпатични на избирателите е голям. И без друго неподготвения за мястото председател на Общински съвет Перник /ГЕРБ/ бе свален, и на негово място идва компромисната фигура на нов председател - стар „другар“. С цената на задкулисна „коалиция“ с десни съветници, но в пъти по-лесно за преговори. Крива излезе сметката „отстраняваш преди евроизборите председателя на ГЕРБ – печелиш изборите“. Хора на статуквото не са способни да разберат, че подобни методи вече не печелят, а работят срещу „стратезите“ си.

6. Защото „коалиционната“ политика в местната структура се ограничава до калкулатура и сметката. Чрез нея ДПС успява да „завземе“ няколко държавни структури и чрез тях да си осигурява гласове без никакво електорално представителство. А в изборните партийни листи винаги да присъстват хора, които преследват личните си интереси, а партиите им да имат съмнителна реална дейност в региона – Гергьовден, ЗНС, Тракия. Сдружаването с комунистическите партии с изчезващ електорат също не позволява промяна на „физиономията“ на БСП в Перник. За сметка на това пък всички социалдемократически зачатъци, логични БСП партньори, са унищожени и обезличени.

7. Защото от години вотът на избирателя се подменя. Мнозинството от хората на избрани позиции, непосредствено след изборите биват назначавани на високи постове в изпълнителната власт, с възможност за упражняване на влияние. За което, разбира се, вина носят и самите съгласяващи се. А в преследване на личния интерес, всички забравят, че избирателят има памет.

8. Защото вследствие на едно, две, три, четири, пет, шест и седем, работа за политика и за политики не се върши. „Кръжецът“ търси подходящи членове на партийни органи и на партийни листи. Следи да се държат прилично – да се усмихват, да гласуват правилно, да мълчат и да се съгласяват публично. Тактиката и статуквото не бива да бъдат нарушавани. Машината на кадруването и натрупването също. Ако не си с нас, си против нас. В кръчмата и у дома е разрешено свободното говорене. В противен случай надигналите глава получават по някой и друг удар периодично за сплашване и за пример на останалите. Правило – никога открито, винаги в гърба. Важното е да заболи.

9. Защото вместо реално съдържание в политиката и реално присъствие в общността, се търсят „медийни“ похвати за влияние. В кавички, защото основно се залага на жълти медии, чрез които се използва силата на анонимните форумни коментари и тролови групи. И тук там някой добре платен медиен договор. Пиар на БСП в Перник няма, нито говорител.

10. Защото отново има БСП-2, тоест АБВ. Отново, защото два центъра в БСП-Перник съществуват от много години – прикрито разделени и официално обединени след 2004-та. До тези избори през 2014-та, когато отцепилите се от центъра в АБВ взимат 10,5% от гласовете, срещу 23,5% на БСП. Защото заради едно, две, три, четири, пет, шест, осем и девет, един куп народ се разграничи от така управляваната структура на БСП в Перник и предпочете да последва кмета на Перник. Макар че и тя прекалено дълго беше сред мълчаливите, а няколко пъти след 2005 година имаше възможност за инициатива в промяна на статуквото!

В „анализите“ на БСП в Перник точка десет е първа. Има и ново оправдание – лошата политика, водена от кабинета /в изпълнението на която, между другото, участват не малко хора с пернишка партийна връзка/. Всички други точки от изброените по-горе са забранени за говорене. Може тайно да присъстват в мислите, но на глас точно сега са забранени. Сега не е време за критики, нито за истини. Партията трябва да се обединява и спасява с дисциплина. Идват избори – главите в пясъка! Отново със същите хора и същите стратегии!

Автор Галина Асенова

Няма коментари :

Публикуване на коментар