Господин Матев, казвате, че има и друг начин фирмите на които Община Перник не е плащала да си вземат парите, освен запор на сметките й, какъв е той?
Всъщност не просто да си ги вземат, а да си ги вземат с огромни лихви. За никого не е тайна, че Община Перник е възлагала дейности на фирми, като понякога отлага плащанията с години. Тази практика може да се превърне в златна кокошка за по-богатите фирми, които могат да си позволят да чакат за парите си. Те могат да заведат дела срещу общината и след 3-4 години могат да осъдят общината да им изплати главницата на дълга плюс дължимата законова лихва. А дължимата лихва е основният лихвен процент + 10% годишно. Това е все едно да си вложиш парите на влог с 11%-15% лихва. Само че е по-сигурно, защото банките фалират, а общините – не. Така само за няколко години могат да се приберат двойни и тройни суми от сметките на общината.
Друг способ за ограбване е, че ако държиш в ръцете си изпълнителен лист, с който можеш по всяко време да наложиш запор – общинската администрация става по-сговорчива по отношение на бъдещи поръчки и договори. Разбира се – и там в повечето случаи плащането е забавено, пак се стига до съд и нов изпълнителен лист. С което кръгът се затваря. В този процес на ограбване (защото това не е еднократен акт) немалка роля играят раздутите цени за дейностите по договорите, нагласените конкурси за обществени поръчки и други знайни и незнайни методи, които, обаче, винаги водят до едно – забавени плащания, дела и последващи изпълнителни листове. Чрез тях не само настоящата, но и бъдещите администрации се държат постоянно в шах.
Тук има и неща, с които се спекулира. Например преобладаващата част от държавната субсидия за общините е за заплати и издръжка на детските заведения и болниците. Тези пари, по закон, не подлежат на запориране, но умело раздухваните слухове, че „учителите ще останат без заплати” или „децата в детските градини ще останат без храна” и други подобни служат за нагнетяване на напрежението в обществото. По закон фирми и физически лица могат да налагат запори върху сметките на общини, които са с пари за т.нар. местни дейности, и то само в размер на сумата на дълга, а не на цялата наличност. Парите за заплати и издръжка на болнични и детски заведения са от държавния бюджет. Върху тях не може да се наложи запор.
Краде се много също така от т.н. „делегирани бюджети”. По закон те се предоставят на директорите на болници, детски градини и учебни заведения и също по закон – тяхно трябва да бъде решението за какво и как да се изразходват. Публична тайна, обаче е, че повечето от тези директори не решават сами за какво да изразходват делегираните си бюджети. Те са изцяло зависими от общинската администрация, която ги е назначила и също тя им нарежда за какво и колко да харчат. Тези хора служат единствено за да полагат подписът си под разходи, за които друг е взел решение да се направят и поради това в много случаи се стига до недостиг на средства в тези звена. Разбира се, че това води до отклоняване на средства от делегираните бюджети за други цели и до разходи, които директорът никога не би направил, ако не е бил подложен на натиск.
Използва се абсолютно всеки пропуск в оформянето на клаузите по договори от общинската администрация. Известно е, че тя е немотивирана, тромава и с размити отговорности. А това се използва от всеки, който може по някакъв начин да вземе пари от там. Пример за това е запорирането на сметките на община Варна заради близо 2 млн. лева дълг. Натрупаните борчове от 1,9 млн. лв. са към собствениците на сграда, в която се намира детска градина в центъра на града. След като няколко души реституират наследствена къща с двор, където по това време се намира детска градина, собствениците веднага препродават имота на фирма. Тя завежда дело срещу общината за наем от 300 000 лв. за цялата 2008 г. Окончателното съдебно решение е в тяхна полза и излиза през 2011 г. Към претенцията за наем обаче са добавени съдебни разноски и адвокатски хонорари за 700 000 лв., които общината не обжалва, а плаща. Окуражени от чиновническото бездействие, фирмата - собственик на имота, завежда ново дело за наеми за периода от 2009 до 2012 г. на обща стойност 900 000 лв. Апелативният съд във Варна уважава и този техен иск и фирмата си издава изпълнителен лист, като към парите за наемите отново добавя огромен адвокатски хонорар. Така заедно със съдебните разноски последната сума става 1,9 млн. лв. Това вече би могло да се е случило и в Перник, но никой още да не знае.
Според Вас възможно ли е Община Перник да фалира?
Аз не зная какво се има предвид под „фалирала община”? За мен всяка община, която има растящи дългове е фалирала. Единственият път за изход на такава община е да се вземе кредит от финансова институция за покриване на дълга, а не да се продава общинско имущество на безценица. В противен случай, ако не се погасят запорите - ще се насрочат продажби на запорираните имоти и има вероятност общинското имущество да бъде продадено на безценица. Голяма е вероятността и служителите от общинска администрация да не могат да получават възнагражденията си и те също могат да наложат запори.
Тук възловият въпрос е колко всъщност е дългът на община Перник? Въпрос, който вече дълги години остава без отговор, но ако не получи отговорът си в близките 1-2 месеца – няма как и да се начертае стратегия за излизане от тази дупка.
Какво може да се направи от тук нататък, след потопа, който Росица Янакиева остави в града ни и в Общината?
Трябва внимателно да се види какви договори са подписвани и с кого в последните дни и месеци на управление. Там може да бъде заровена и да тиктака бомба със закъснител, която да взриви цялата община. Ако има неизгодно сключени договори – трябва да се направи всичко възможно те да бъдат едностранно прекратени, обявени за недействителни или предсрочно прекратени по взаимно съгласие. Аз твърдя, че това е много по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Общината трябва да наеме силна адвокатска фирма, която да движи нейните дела. Да уговори с нея хонорари, адекватни на постигнатите от фирмата резултати. Трябва да се актуализират наредбите на ОС, по които се събират местни данъци и такси така, че те да станат събираеми. После трябва да се съберат. Никой не знае какъв процент от местните данъци и такси са събрани досега. По мое мнение – събираемостта е под 50%.
По примера на Софийка община трябва да се създаде звено на общинската полиция, което да има право да глобява за неспазването на реда на територията на общината. Съществуващият в момента инспекторат отдавна е доказал, че действа по поръчки и гледа да задоволи само лични интереси.
Трябва да се активизира работата на общинската администрация за участие в проекти с външно финансиране. Но не печално известни проекти като крепостта „Кракра” и ремонта на площада, а проекти, които да бъдат усетени от всеки жител във всеки квартал на гр. Перник.
Практиката общинската администрация да диктува на директорите на болници, училища и детски заведения за какво, как и колко да похарчат от делегираните си бюджети трябва категорично да спре! В това се крие огромен корупционен потенциал! Чрез спирането на тази практика и оставянето на директорите сами да решават за какво да харчат бюджета си за броени дни ще се види кой директор е истински мениджър и кой – безгласен изпълнител на общинската воля! Подборът на кадри също трябва да бъде оставен в директорските ръце. Публична тайна е, че в момента се назначават кадри предимно чрез ходатайства от страна на общинската администрация. За всички длъжности – чак до чистачката. Необходимо ли е да пояснявам до къде води това?
За да вървим напред ни трябват мениджъри, които сами да се борят нещата да вървят напред. Тези хора трябва да докажат потенциалът си в много кратки срокове! И тези от тях, които не стават за тази работа, трябва незабавно да бъдат освободени от длъжност и на тяхно място да се назначат млади хора с потенциал.
Общинската администрация трябва да се отвори към гражданите и гражданските организации на територията на общината. Те са тези, заради които всъщност общината съществува. Работата ѝ трябва да стане прозрачна и диалогична за да не се наслаждаваме само медийно на мними „успехи”, като печално известният Бизнес парк, велоалеята, крепостта „Кракра” и много други.
Не на последно място трябва да спре субсидирането на медии от страна на общината. Перник е известен с медийното си беззъбие и слугинаж поради простият факт, че когато една медия е купена чрез т.н. „договори за информационно обслужване” – свободата на словото остава някъде на далечен заден план; медиите престават да изпълняват функцията си, те стават позиви за възхвала на управлението, а това никога и никого не е отвело до нещо добро! Купената съвест престава да бъде съвест. Тя се превръща в обект на търговия и спомага гражданите да бъдат тежко откъснати от тези, които са избрали да ги управляват.
zaPernik.com
Няма коментари :
Публикуване на коментар